Контрацепцията включва методите за предпазване от забрeменяване, като това предпазване може да бъде временно или постоянно (стерилизация). Контрацепцията е част от общите проблеми за контрола на населението и обект на демографията.
Смисълът от контрацепцията се открива в регулирането на броя деца в семейството, предпазване от нежелана бременност или на такава в нежелана възраст на жената. Ефективността на даден котрацептивен метод се определя от броя на настъпилите бременности при правилното му приложение от 100 жени за периода от 1 година
Видове контрацептивни методи
Съществува голямо разнообразие от методи за контрацепция, както и комбинация между тях. Те могат да се разделят на:
- естествени;
- бариерни;
- вътрематочни;
- хормонални.
1. Естествени контрацептивни методи
Естествените контрацептивни методи са обвързани с естествените периоди на менструалния цикъл при жената. Методите могат да се разделят на:
- Календарен метод - базира се от своя страна на три параметъра:
- годност на яйцеклетката за оплождане (24 часа след напускането й от яйчника на жената);
- оплодителна възможност на сперматозоидите (до 4 часа след еякулация);
- настъпване на овулацията 14 дни преди менструация.
Времето за въздържание от полов акт се изчислява чрез изваждане на 18 дни от най-късия и 11 дни от най-дългия менструален период (за всяка жена този период е индивидуален). Това са границите на фертилния период, който обхваща почти половината дни от месечния цикъл.
Методът се състои в следното: от менструалния цикъл с най-малка продължителност при дадената жена (например 25 дни) се изважда 18 и се получава денят, след който забременяването е много вероятно (25-18=7).
От менструалния цикъл с най-голяма продължителност, който е имала тази жена (например 28 дни) се изважда 11 и се получава денят, след който зачеване е по-малко възможно (28-11=17). В нашия пример това значи, че от 7-я до 17-я ден от началото на менструалния цикъл забременяването е най-вероятно и трябва да се използуват предпазни методи.
Периодът за овулация (процесът на пукане на фоликул в яйчника на жената, в резултат на което се освобождава яйцеклетката, годна за оплождане) се повлиява от различни външни и в много случаи независещи от човек фактори, като стрес, пътувания, прием на медикаменти, промяна в климата. Именно тези причини в много случаи го превръщат в немного ефективен метод за контрацепция или в ефективен при жени, които имат редовен менструален цикъл (отново гаранцията от забременяване не е 100%).
- Метод на базалната температура - с него се определя времето на овулация.
Покачването на температурата в тялото на жената е характерно за една от фазите на цикъла, когато забременяването е невъзможно. Също има голям неуспех в много случаи.
- Метод на изследване качеството и количеството на слузта от влагалището на жената.
С приближаването на овулацията слузта става обилна, водниста, прозрачна и разтеглива. След това слузта се променя и става гъста, лепкава и мътна. Значението на слузта е в спомагането на това семенната течност да достигне до яйцеклетката.
В случая, при нейното изследване може да се установи кога вероятността от забременяване е малка.
- Метод на прекъснато полово сношение
Този метод не е особено сигурен като изпълнение и резултати, тъй като 50% от мъжете не могат да контролират еякулацията си и съответно не могат да предпазят интимната си партньорка от забременяване.
2. Бариерни контрацептивни методи
Бариерните методи са механични средства, които пречат на сперматозоидите да достигнат зрялата яйцеклетка. Механичните бариери, освен от забременяване, предпазват от полово-предавани болести. При сериозната им честа употреба се счита, че намаляват риска от рак на шийката на матката, поради предпаване от заразяване с herpes virus и human papilloma virus.
Кондомът (презерватив) е най-широко разпространеното средство за контрацепция. Същността на неговото използване е в това, че е необходимо той да бъде поставен много внимателно, преди започване на полов акт. Размерът му трябва да бъде съобразен индивидуално в зависимост от даденостите на мъжа. Необходимо е подходящо смазване на презерватива против разкъсване и дразнене на влагалището. В последните години превервативите се покриват с вещества, убиващи сперматозоидите, което осигурява двойно предпазване. Естествено, съществува и риск от нарушаване цялостта на кондома (разкъсване на кондома), при неправилна употреба.
Диафрагмата представлява гумено механично средство, което се поставя точно зад задния влагалищен свод, така че шийката на матката да се пада централно. Нужно е избиране на точен размер на диафрагмата (произвеждат се в различни размери), според индивидуалните дадености на жената, която трябва да се научи сама да я поставя и изважда. Начинът на действие на диафрагмата е предпазване чрез изграждане на механична преграда и бариера пред сперматозоидите. Диафрагмата се поставя непосредствено преди половия контакт, като е необходимо прилягащата към шийката на матката повърхност да се намаже със спермицид.
За разлика от кондомите, диафрагмата не влияе на сексуалното чувство, а същевременно предпазват от забременяване и полово-предавани болести.
Цервикалната шапка е метод, приличащ на купол, който приляга върху основата на шийката на матката и създава вакуум. Преди поставянето й тя трябва да се напълни поне 1/3 със спермицид. Предимство е, че цервикалната шапка може да се постави 8 часа преди полов контакт и да не се маха до 48 часа след края му. Това е сравнително стар метод с ограничено проложение.
- Спермицидни кремове, желета, пяна, таблетки
Този тип методи влияят като убиват сперматозоидите – контрацепция по химичен метод.
Прилагат се по следния начин – чрез разстилане по влагалището и шийката на матката. Поставят се най-малко 15 минути преди полов акт и действат около1час. Приложими и удобни са при жени с редки сексуални контакти с цел отлагане на следваща бременност. При следващ полов акт е необходимо повторно нанасяне от гела.
3. Вътрематочна контрацепция
Вътрематочната контрацепция се постига чрез поставяне в тялото на матката на специални за целта устройства - т.нар. спирали (вътрематочни песари). Предимството на приложението им е, че контрацепцията не е постоянна, не е свързана с половия акт и не създава трудности и неудобства на партньорите. Важно е да се отбележи, че всички вътрематочни песари трябва да са рентген позитивни.
Съществуват над 50 вида спирали, в две основни групи:
- инертни (първа генерация) - не въздействат върху тъканите на матката, могат да остават в матката неограничен период от време, но имат по-малка ефективност.
- Втората генерация са биоактивните спирали, които имат вграден биоактивен метал (мед, сребро) или хормон (прогестаген). Те имат най-голяма ефективност, но могат да се употребяват от 3 до 6 години. Тези спирали има Т-образна форма и са изработени по начин, по който на определено време да освобождават част от вградените субстанции.
Смята се, че механизмът на предпазване от бременност при спиралите е именно, че като едно чуждо тяло за матката, тя се активира към изолирането на чуждото тяло, вследствие на което се развива асептично възпаление с всички съответстващи на процеса клетки. Тези клетки на възпалението убиват сперматозоидите. От друга страна този възпалителен процес в матката нарушава нормалните циклични месечни промени в нея, което прави невъзможно загнездването на оплодената яйцеклетка в стената на матката.
Самата спирала от друга страна пречи на навлизането на сперматозоидите към матката. Установено е също така, че предизвиква нарушен транспорт на яйцеклетките и сперматозоидите в тръбите. Комбинацията от всички тези механизми определя голямата ефективност на този метод за контрацепция. Спиралите, имащи допълнително прогестерон, влияят на локалната му концентрация върху повърхността на матката, което е неблагоприятно състояние за закрепяне на яйцеклетката към стената на матката.
Вътрематочните песари са препоръчителни за по-възрастни жени, преминали през бременност и раждане.
Съществуват обаче и контраиндикации за използването им. Вътрематочните песари не бива да се прилагат в следните случаи:
- Тазова-възпалителна болест;
- бременност;
- злокачествени заболявания на гениталиите;
- маточни неизяснени кръвотечения;
- предхождаща извънматочна бременност;
- нарушение в съсирването на кръвта;
- клапни сърдечни пороци;
- висок риск от полово-предавани болести;
- лица с нисък имунитет - диабетици, на лечение с кортикостероиди, цитостатици и др.
Усложнения от приложението на вътрематочни песари
- болка;
- кръвотечения;
- инфекции;
- тазово-възпалителна болест;
- опасност от стерилитет при нераждали жени;
- перфорация на матката
Няма данни за увеличаване на честотата на вродените аномалии на плода поради употреба на вътрематочни песари.
4. Хормонална контрацепция
Най-общо казано хормоналната контрацепция се базира на влиянието на различните женски хормони върху овулацията.
Всички хормонални методи на контрацепция действат чрез съчетаване на преки и косвени ефекти върху яйчниците, матката и шийката на матката. Комбинираните препарати действат върху хипоталамуса и хипофизата, които са централни регулатори на тези хормонални процеси.
Контрацептивите водят до намаляване на освобождаването на активиращите субстанции от хипоталамуса и намаляване на реакцията към тях от страна на хипофизата. Това представлява първото контрацептично действие и всъщност най-важният механизъм -блокирането на овулацията.
Вторият механизъм на действие е по отношение на слузта в шийката на матката. Както е известно, нейният вид е в пряка зависимост от фазите на месечния цикъл. Под влияние на прогестерона слузта става гъста, мътна и оскъдна по количество, което я прави неблагоприятна за придвижване на сперматозоидите. Комбинираните препарати водят до промяна в подвижността на матката и тръбите, което още повече пречи на срещата между половите клетки.
Третото въздействие е върху вътрешния, активен слой на матката - ендометриума. Той става тънък и беден на гликоген, което прави невъзможно преживяването на вгнездената оплодена яйцеклетка.
Успехът на метода е изключително висок-99%. Като основна причина за неефективност при него може да се посочи неправилното му използване.
Съществуват редица видове хормонални контрацептиви, съдържащи един хормон (прогестаген) или комбинация от хормони (естрогени и прогестагени).
От естрогените най-приложими са:
- Ethinyl estradiol
- Mestranol
От прогестагените се употребяват:
- Levonorgestrel. Norgestimate.
Днес се синтезират и по-високо селективни прогестагени – desogestrel, gestodene, drospirenone
Комбинираните препарати са по-ефективни. Голямото разнообразие на комбинираните таблетки се дължи на различната дозировка и съотношение на хормоните в тях.
- Най-често се употребяват контрацептиви с еднаква дозировка на хормоните във всяка таблетка - монофазни. Те от своя страна се делят на такива с ниско и такива с високо съдържание на гестагени.
- Вторият вид са т.нар. секвенциални контрацептиви - първите 14-16 дни се приемат таблетки с естрогени, а следващите 5-7 комбинирани (естрогени с прогестагени).
- Третият вид са т.нар. фазови-те наподобяват нормалния месечен цикъл с начално доминиране на естрогените.
Прилагат се по точна схема: от петия ден на цикъла се приема по една таблетка в продължение на 21 дни. Обикновено 2-4 дни след спиране настъпва псевдоменструално кръвотечение.
Съществуват някои противопоказания за използване на перорална хормонална терапия, които трябва да бъдат съобщени от пациента на лекаря преди започване на приема им. Те са от значение дори ако не самата жена страда от тях, а просто има фамилна обремененост - някой от нейната фамилия има противопоказания за подобен прием.
- минали и настоящи заболявания на сърдечно-съдовата система - мозъчен инсулт, високо кръвно налягане
- диабет с усложнения;
- нарушени процеси на съсирване на кръвта - тромбози
- данни за атеросклероза;
- временни или постоянни разтройства на мозъчното кръвообращение;
- клапни сърдечни заболявания;
- чернодробни заболявания – хепатит А (жълтеница) и др.
- естрогенно-зависими злокачествени заболявания;
- херпес гениталис;
- алергия към естрогени;
- активно пушене;
- възраст над 35 години;
- затлъстяване и фамилна обремененост за описаните заболявания;
- депресивни състояния;
При прием на противозачатъчни таблетки е нужно да се знае, че е възможно жената да получи кървене (умерено, слабо или под формата на зацапване) преди обичайното за това време (2-3 дни преди приемане на последната таблетка от опаковката). Това кървене не се нарича пробивно, не е опасно и се среща първите 2-3 месеца от приема на хормонални таблетки. Ако това пробивно кървене не изчезне след 3-я месец се налага консултиране с лекар специалист.
За ефективността на приложението на хормоналните таблетки изключително важно е редовното приемане на таблетките. При пропускане на дневната доза, ако не са минали 12 часа от точния час на прием, таблетката трябва да се приеме. Ако са минали повече от 12 часа, жената трябва да се консултира с лекар как да продължи приема на таблетките. Трябва да се знае още, че съществуват различни фактори, които могат да нарушат абсорбцията на препарата в организма и намаляват ефективността на препарата:
- прием на редица медикаменти;
- повръщане;
- диария.
Освен този вид таблетъчна контрацепция съществува и хормонална контрацепция с продължително действие. Най-значимото положително качество на този вид хормонална контрацепция е фактът, че се избягва пропускането на ежедневната доза и се създава удобство за жената. Видове продължителна хормонална контрацепция/
- чрез инжекционни препарати – този вид контрацепция се прилага веднъж на 3 или 6 месеца чрез мускулна инжекция. Влияе на ниво централен мозък - хипофиза и хипоталамус, като потиска действието им.
- хормонална контрацепция чрез импланти, които съдържат прогестерон. Тези импланти могат да се поставят подкожно от лекар-специалист. По този начин се осигурява надеждна защита от забременяване за 3-5 години, но те са сравнително неудобни за поставяне и махане.
Като цяло тези продължителни контрацепции имат своите недостатъци поради страничните ефекти на прогестагеновата терапия. При използване на импланти това въздействие може да се прекрати чрез изваждането им, докато с инжекционната форма това е невъзможно.
Фертилитетът се възстановява в рамките на 2 до 5 месеца след спиране на хормоналната контрацепция.
- хормонална контрацепция посредством пръстен, прилаган веднъж месечно във влагалището - този пръстен представлява много добра система за продължително и постоянно освобождаване на прогестерон и естроген, в продължение на 3 седмици. Основният механизъм на действие е същият както при таблетките - чрез потискане на овулацията на жената.
Методът на употреба на този начин за контрацепция е много лесен – пръстенът се поставя във влагалището за 3 седмици, след което се маха и се почива 1 седмица. Новият пръстен се поставя в началото на нов месец (започването на 5-та седмица след първоначалното поставяне). По този начин се осигурява контрацепция за цял месец. Вагиналният път на приложение на хормони с цел контрацепция позволява постоянно и точно освобождаване на ниски хормонални дози.
Съществуват редица преимущества на този тип хормонална контрацепция пред таблетъчната форма.
- Избягва се риска, съществуващ от пропускане на някоя от таблетките. При жени, приемащи нередовно контрацептивните си таблетки, съществува 3 пъти по-голям риск от забременяване.
- с този пръстен се постига по-добър контрол върху цикъла и значително по-ниска честота на пробивно кървене/зацапване при жените. Пръстенът се поставя и изважда от самата жена.
- По-малко натоварване на организма с хормони – дозите прилагани чрез влагалищния пръстен са два пъти по-ниски отколкото при повечето съвременни контрацептивни таблетки.
- Намаляват оплаквания от храносмилателната система (която се заобикаля при прилагане на влагалищния пръстен) – като гадене, повръщане които могат да се наблюдават след прием на таблетки през устата.
- По-голямо удобство за самата жена – тя сама си го поставя и не води до неудобство по време на полов акт. Въпреки това, при желание от страна на жената, тя може да се изважда хормоналния пръстен по време на полов контакт.
