Туморите се делят на доброкачествени и злокачествени. Злокачествените са известни като “рак”. Раковата тъкан произлиза от нормална за човешкия организъм тъкан, която под въздействие на различни фактори придобива нови свойства, които не подлежат на влиянието на организма. Такива свойства са неконтролираното делене на клетките, при което масата на раковото новообразувание става все по-голяма. Така тя заема мястото и унищожава нормалните клетки на някой орган, като по този начин нарушава неговата нормална структура и функции.
Туморът представлява образувание, което се снабдява с хранителни вещества и кислород посредством кръвоносни съдове, които се образуват вследствие на сигнали, изпратени от туморните клетки. Туморът освобождава растежни фактори, т.е. субстанции, които действат като ключов сигнал за кръвоснабдяването му. Растежните фактори, които подават сигнал за растеж на кръвоносните съдове се наричат съдови ендотелни растежни фактори (VEGF – vascular endothelial growth factors).
По своята повърхност кръвоносните съдове имат специални рецептори за получаване на VEGF сигнал. Когато тези VEGF рецептори получат VEGF сигнал кръвоносният съд образува разклонения и се създават нови кръвоносни съдове в посока към тумора. Процесът се нарича туморна ангиогенеза и обезпечава нарастването на тумора и процесът на метастазиране.
Друго свойство на туморите е, че при някои видове се отделят вещества, които въздействат върху организма и не подлежат на негов контрол (например отделяне на хормони от рак на белия дроб). Също този вид тъкан често расте с по-бързи темпове от нормалните тъкани и може да притиска и по този начин потиска действията да съседни органи и структури. Основно свойство на злокачествените новообразувания е процесът, при който се отделят ракови клетки, които по кръвен или лимфен път достигат и се настаняват в други органи, където унищожават и техните тъкани - метастази (разсейки).
Дебелото черво на човека е крайната част на стомашно-чревния тракт. То е продължение на тънкото черво и завършва с ануса и има формата на буквата “П”. Състои се от няколко отдела:
- Възходящо дебело черво (вдясно, непосредствено след края на тънкото черво);
- Напречно дебело черво;
- Низходящо дебело черво (вляво);
- Сигмовидно черво - в края си низходящото дебело черво прави извивка, която наподобява гръцката буква сигма;
- Право черво, което се отваря в ануса.
Ракът на дебелото черво представлява злокачествен тумор, произхождащ от дебелочревната стена. През последните години рязко се увеличи броят на болните с това заболяване. Най-често се среща при хора над 50-годишна възраст, но в 20% от случаите той е във възрастта преди 50 години.
Туморните образувания най-често се локализират в сигмовидното и правото черво, после във възходящото и по-рядко в напречното и низходящото. Ракът на правото черво е малко по-чест при мъжете, а този на възходящото дебело черво се развива по-често при жените.
Ракът на дебелото или правото черво заема второ място в Европа както по брой заболели пациенти, така и по смъртност. Продължителността на живота на пациент с такава диагноза е много малка в сравнение с други често срещани видове рак - на гърдата и на простатата. Ракът на дебелото или правото черво обикновено се диагностицира късно, но ранното му откриване е възможно и дава шанс за излекуване на пациентите.
