Haй-общо туморите се делят на доброкачествени и злокачествени. Злокачествените тумори са съставени от клетки, които не подлежат на контрол чрез естествените за организма механизми.
Раковата тъкан произлиза от нормална за човешкия организъм тъкан, която под въздействие на различни фактори придобива нови свойства, които не подлежат на влиянието на организма. Такива свойства са неконтролираното делене на клетките, при което масата на раковото новообразувание става все по-голяма. Така тя заема мястото и унищожава нормалните клетки на някой орган, като по този начин нарушава неговата нормална структура и функции.
Друго свойство на раковите клетки се изразява в отделянето на медиатори, които въздействат върху организма и не подлежат на контрол (например отделяне на хормони от рак на белия дроб). Злокачествената тъкан често расте с по-бързи темпове от нормалните тъкани и може да упражнява натиск, като по този начин нарушава функционирането на съседни органи и структури. Основно свойство на злокачествените новообразувания е процесът, при който се отделят ракови клетки, които по кръвен или лимфен път достигат и се настаняват в други органи, където унищожават и техните тъкани - метастазиране.
Кръвните клетки (левкоцити, еритроцити, тромбоцити) се произвеждат от костния мозък. До попадането на зрели и функционално годни кръвни клетки в кръвообращението, те претърпяват развитие като минават през различни етапи. Белите кръвни клетки произлизат от клетка предшественик, която чрез делене преминава през множество междинни форми, за да се достигне до зрял левкоцит, способен да изпълнява своите функции - защита срещу чужди агенти попаднали в организма (микроорганизми, токсини и др.).
За разлика от солидните тумори, които образуват туморна маса някъде в тялото, левкозите (левкемии) са заболявания, които се проявяват като съвкупност от злокачествени кръвни клетки, циркулиращи в кръвообращението.
Левкемият в буквален превод означава „бяла кръв”. Тя е патологично състояние, при което има нарушение в узряването на белите кръвни клетки - те не могат да достигнат крайния си стадий на развитие и попадат в кръвта незрели, при което не могат да изпълняват функциите си. Освен това тяхното образуване става по типа на туморните заболявания - бързо и неконтролируемо.
Поради производството на голям брой незрели („туморни“) клетки се нарушава синтезата на нормални кръвни клетки от костния мозък. Като резултат се развива :
- анемия - поради нарушеното производство на червени кръвни клетки (еритроцити);
- кръвотечения - поради нарушеното производство на тромбоцити, които са с ключова роля за процеса на кръвосъсирване.
- инфекции – поради намаления брой функционално годни, зрели бели кръвни клетки (левкоцити), които са част от имунната система.
Класификация:
- Остри (бластни) левкемии - разграничават се две основни групи остри левкемии - лимфобластни и нелимфобластни, като те от своя страна се клацифицират на няколко подгрупи.
- Хронични левкемии - лимфолевкемии (хронична лимфоцитна левкемия) и миелолевкемии (хронична миелогенна левкемия).
Остра левкемия
Острата левкемия представлява злокачествено разрастване в костния мозък на незрели клетки. Характерното за този вид левкемия е липсата на склонност към зреене на кръвните клетки, които поради големия си брой попадат в кръвообращението и инфилтрират редица органи. Засяга около 4 на 100 000 души годишно. Заболяването има два пика - в детска и в напреднала възраст, като се характеризира с:
- Неконтролиран растеж на патологично променени клетки;
- Натрупване в костния мозък на млади, незрели (бластни) клетки, които пречат на нормалното кръвообразуване;
- Навлизане и настаняване в различни вътрешни органи и увреждането им.
Хронична левкемия
При хроничната левкемия разрастването на патологичната (злокачествената) линия кръвни клетки е бавно и постепенно, като заболяването често се установява случайно, при изследвания по друг повод. В своето развитие хроничната левкемия може да премине в остра (бластна) криза, която по протичане наподобява острите (бластни) левкемии.
