Неправилно кръвосъсирване

Лечението на хемофилията е заместително и се провежда доживот. Целта е да се повиши нивото на съответния дефицитен фактор в кръвта на пациента.

• Използват се високо пречистени концентрати на ф.VIII от човешка плазма или рекомбинантен ф.VIII, получен по генна технология. Дозата зависи от тежестта и локализацията на хеморагиите.
• Прилагат се още медикаменти от групата на антифибринолитиците (вид кръвоспиращи медикаменти), както и локални кръвоспиращи средства.
• Немедикаментозното лечение включва компресивни превръзки, имобилизиране на ставата, ставни пункции.

При хемофилици мускулните, а и подкожните инжекции, са забранени. Позволяват се венозни манипулации. Противосъсирващите медикаменти са противопоказани, поради опасност от масивни кръвоизливи. Поради все по-големия напредък в областта на генните технологии в бъдеще може да се постигне излекуване чрез приложение на генна терапия.

Усложнения от лечението:

• В 10-20% от болните се образуват антитела срещу вливания ф.VIII и се развива т.н. инхибиторна хемофилия.
• Поради многобройните вливания на кръвни биопродукти, съществува опасност от инфектиране с HIV и вирусите на хепатит В и С. През последните години този риск е сведен до минимум, поради задължителното изследване на донорската кръв, както и поради все по-разпространеното приложение на рекомбинантен ф. VIII.

Профилактика

Лечението е само едната стъпка към поддържането на добро здравословно състояние. Именно профилактиката е задължителния елемент за запазване на такова състояние. Тази профилактика включва:

• Пъддържане на добра физическа форма (редовно практикуване на физически упражнения или спорт) и нормално телесно тегло;
• Задължително е при спортуване да се използват различни протектори и екипировка, предназначена за предпазване от контузии и наранявания;
• Провеждане на задължителни профилактични прегледи, по време на които да се направи оглед на тялото – задължително на мускулите и ставите;
• Поддържане на здрави зъби и добра устна хигиена;
• Задължително е човек, имащ заболяването, да носи непрекъснато в себе си документ, удостоверяващ неговия медицински статус – формата на заболяването, начините му на лечение и евентуални налични алергии;