За диагностика и лечение задължително се обръщайте към Вашия личен лекар или специалист

Синдром на Cushing

НЗОК клинични пътеки

Заболяванията на ендокринната система засягат жлезите с вътрешна секреция:

  • хипофиза;
  • щитовидна жлеза;
  • околощитовидни жлези;
  • надбъбречни жлези;
  • част от задстомашната жлеза;
  • половите жлези

 

Всички те произвеждат специфични вещества (хормони), които се отнасят чрез кръвта до клетките на всички органи, като въздействат върху метаболитните процеси, протичащи в тях.

 

 

Надбъбречните жлези, както подсказва тяхното име, се намират върху двата бъбрека. Имат пирамидална форма и се състоят от кора и сърцевина (медула) с различна структура и функция. Сърцевината на надбъбречните жлези е източник на хормоните адреналин и норадреналин. Те проявяват своите ефекти (повишаване на кръвното налягане, учестяване на пулса и др.) при възникване на стресови ситуации.

 

Надбъбречната кора е изградена от три слоя, всеки от които произвежда различни групи стероидни хормони.

 

  1. Външен слой – произвежда т.нар. минералкортикоиди, с главен представител алдостерон. Този хормон има отношение към обмяната на натрий и калий, и по отношение регулацията на кръвното налягане.
  2. Среден слой - произвежда глюкокортикоиди, с главен представител кортизол. Биологичните ефекти на глюкокортикоидите са многобройни:
    • участват в регулацията на въглехидратната, белтъчната, мастната и водната обмяна;
    • потискат костообразуването;
    • проявяват противовъзпалително действие и др.
  3. Вътрешен слой – произвежда надбъбречни полови хормони, отговорни за развитието на вторичните полови белези (характерно телосложение и окосмяване при мъжа и жената, мутация на гласа при мъжете и др.)

 

Средният и вътрешният слой от кората на надбъбречните жлези са под контрола на мозъчните центрове: хипоталамус и хипофиза. Хипофизата е главна регулаторна жлеза, която въздейства върху функцията на останалите ендокринни жлези, посредством отделените от нея хормони. Регулацията на средния и вътрешния слой на надбъбречните жлези се осъществява от т.нар. адрено-кортикотропен хормон на хипофизата, означаван съкратено като АКТХ или ACTH. Този контрол върху надбъбречните жлези обяснява нарушенията в тяхната функция, които възникват при заболяване или увреждане на хипофизната жлеза.

 

 

 

Повишената функция на надбъбречните жлези с увеличена секреция на глюкокортикоиди (кортизол) се означава като синдром на Иценко – Cushing или накратко синдром на Cushing (Кушинг).

Заболяването е сравнително рядко. Среща се във всички възрасти, но най-често между 20 и 40-годишна възраст. Честотата е по-голяма при жените, които боледуват четири пъти по-често от мъжете.  

Консултирайте се с нашия специалист

Д-р Галина Попова

Специалност
Ендокринология
Медицинско заведение
МБАЛ „Токуда Болница София”




Медийни
партньори