Заболяванията на ендокринната система засягат жлезите с вътрешна секреция:
- хипофиза;
- щитовидна жлеза;
- околощитовидни жлези;
- надбъбречни жлези;
- част от задстомашната жлеза;
- половите жлези
Всички те произвеждат специфични вещества (хормони), които се отнасят чрез кръвта до клетките на всички органи, като въздействат върху метаболитните процеси, протичащи в тях.
Надбъбречните жлези, както подсказва тяхното име, се намират върху двата бъбрека. Имат пирамидална форма и се състоят от кора и сърцевина (медула) с различна структура и функция. Сърцевината на надбъбречните жлези е източник на хормоните адреналин и норадреналин. Те проявяват своите ефекти (повишаване на кръвното налягане, учестяване на пулса и др.) при възникване на стресови ситуации.
Надбъбречната кора е изградена от три слоя, всеки от които произвежда различни групи стероидни хормони.
- Външен слой – произвежда т.нар. минералкортикоиди, с главен представител алдостерон. Този хормон има отношение към обмяната на натрий и калий, и по отношение регулацията на кръвното налягане.
- Среден слой - произвежда глюкокортикоиди, с главен представител кортизол. Биологичните ефекти на глюкокортикоидите са многобройни:
- участват в регулацията на въглехидратната, белтъчната, мастната и водната обмяна;
- потискат костообразуването;
- проявяват противовъзпалително действие и др.
- Вътрешен слой – произвежда надбъбречни полови хормони, отговорни за развитието на вторичните полови белези (характерно телосложение и окосмяване при мъжа и жената, мутация на гласа при мъжете и др.)
Средният и вътрешният слой от кората на надбъбречните жлези са под контрола на мозъчните центрове: хипоталамус и хипофиза. Хипофизата е главна регулаторна жлеза, която въздейства върху функцията на останалите ендокринни жлези, посредством отделените от нея хормони. Регулацията на средния и вътрешния слой на надбъбречните жлези се осъществява от т.нар. адрено-кортикотропен хормон на хипофизата, означаван съкратено като АКТХ или ACTH. Този контрол върху надбъбречните жлези обяснява нарушенията в тяхната функция, които възникват при заболяване или увреждане на хипофизната жлеза.
Повишената функция на надбъбречните жлези с увеличена секреция на глюкокортикоиди (кортизол) се означава като синдром на Иценко – Cushing или накратко синдром на Cushing (Кушинг).
Заболяването е сравнително рядко. Среща се във всички възрасти, но най-често между 20 и 40-годишна възраст. Честотата е по-голяма при жените, които боледуват четири пъти по-често от мъжете.
