Компенсаторни механизми
При сърдечната недостатъчност се оформят компенсаторни механизми, които съдействат за поддържане на нормални стойности на артериалното налягане и обем на изтласкване на кръв, за да бъде адекватно кръвоснабдяването на жизненоважните органи.
Тези компенсаторни механизми са:
- Повишение на способността на сърдечния мускул да се съкращава и повишение на сърдечната честота под действие на увеличено отделяне на адреналин и норадреналин.
- Хормонални промени от типа на увеличение нивата на хормони и биологично-активни субстанции (ренин, ангиотензин, алдостерон, вазопресин, натриуретични пептиди). Те водят до свиване на съдовете и до задържане на натрий и вода, което усилва отоците. Този компенсаторен механизъм по-скоро влошава състоянието на болния.
- Силно нарастване на сърдечния мускул (хипертрофия на миокарда). За даден период от време тази хипертрофия подобрява съкратителната способност на мускула.
- Разширяване на сърдечните камери - този механизъм увеличава обема на кръв, който тези камери изтласкват.
Докато тези механизми успяват да поддържат нормална сърдечната дейност, тя се нарича компенсирана. След един пределен момент това става невъзможно и състоянието вече се нарича декомпенсирана сърдечна недостатъчност.
Клиничната картина на сърдечната недостатъчност е различна според това какъв тип е тя - лявостранна, дясностранна или тотална:
- При лявостранна сърдечна недостатъчност кръвният застой е в малкия кръг на кръвообращение. Симптомите са свързани с повишеното налягане в белия дроб и застоя в него.
- задух при обичайни физически усилия, които прогресивно нараства.
- задушаване в легнало положение. Промяната в положението (в седнало или изправено положение) премахва този задух след няколко минути. Това принуждава болния да спи на няколко възглавници.
- кардилна астма (пристъпи на задух през нощта) със затруднение предимно при вдишването - болният е блед и се измъчва от неприятна влажна кашлица. Възможно е да се наблюдава отделяне на белезникави храчки. Оплаванията изчезват 30 минути след изправяне.
- пристъпи на дразнеща кашлица и сухо свиркащо дишане.
- лесна умора;
- учестена сърдечна дейност;
- уриниране през нощта;
- намалено количество урина – това е сравнително късен симптом;
- бледа, студена кожа, изпотяване;
- нарушена памет, объркване, психози, дезориентация - при тежка степен на сърдечна недостатъчност.
Острата лявостранна сърдечна недостатъчност се характеризира с белодробен оток, което е най-характерната проява за това заболяване. При този тип сърдечна недостатъчност се наблюдава:
- силен задух;
- учестено дишане;
- мъчителна кашлица с отделяне на пенести храчки;
- в храчките се откриват следи от кръв;
- болният е блед с леко посиняване;
- при вдишване ребрената мускулатура силно се свива в областта между ребрата и над ключиците (тираж);
- силно учестен пулс.
- При дясностранната сърдечна недостатъчност кръвният застой е в системното кръвообращение. Оплакванията са основно:
- подути вени на шията;
- нарастване размерите на черния дроб;
- болезненост на черния дроб при натиск;
- след дълго протичане на заболяването се развива цироза на черния дроб;
- увредена функция на бъбрека поради нарушено оттичане на кръвта от него - водна задръжка, отоци и лабораторни данни за нарушена филтрация и концентрация на бъбрека;
- зачервяване на лицето;
- периферни отоци, които са плътни и болезнени при натиск;
- кожата върху отоците става груба и кафеникава;
- при тотални отоци се наблюдава излив на течност в коремната и други кухини (около сърцето, около белия дроб).
При остра десностранна сърдечна недостатъчност се установява повишено налягане в системните кръвоносни съдове.
Според симптомите, които имат болните, хроничната сърдечна недостатъчност се дели на 4 класа, според Нюйоркската кардиологична асоциация:
- Клас 1: Няма ограничение на обичайната физическа активност. Тя не води до умора, задух или сърцебиене.
- Клас 2: Има леко ограничение на физическата активност, липсват оплаквания при покой. Обичайните физически натоварвания водят до умора, задух, сърцебиене.
- Клас 3: Изразено ограничение на физическата активност, няма оплаквания при покой, но по-малки от нормалните усилия водят до умора, сърцебиене и задух.
- Клас 4: Невъзможност за извършване на каквато и да е физическа активност, без да се появят симптоми. Оплакванията са налице и при покой, но ясно се засилват при минимални усилия.
