Сърдечна недостатъчност

За поставянето на диагнозата сърдечна недостатъчност са необходими:

• данни от пациента за оплаквания и наличие на заболявания, които евентуално могат да доведат до сърдечна недостатъчност.

• Аускултация (преслушване на сърцето и белия дроб) - при него се откриват отклонения в ритъма, честотата, силата на сърдечната дейност. Установяват се прибавени шумове и тонове, които спомагат за установяване мястото на увреждането и последвалите компенсаторни механизми. От преслушването на белия дроб се чуват типа на дишането, наличието на хрипове, което силно помага  на диагнозата за какъв тип недостатъчност става въпрос и в какъв стадий е.

• ЕКГ (електрокардиография) - върху електрокардиографския запис, който е  незаменим в поставянето на тази диагноза, се установява дали има обременяване или задебеляване на сърцето, на коя половина и в каква степен. ЕКГ дава данни за прекаран в миналото инфаркт, както и за ритъма и проводимостта на сърцето.

• Рентгенография на гръдния кош - виждат се белодробен застой, излив в белия дроб, разширена сянка на сърцето.

• Ехокардиография - изледване на сърцето на база действието на ултразвуковите вълни. Установяват се размерите на кухините, дебелината на стената, както и наличие на нарушена сърдечна функция. Още по-информативен метод е т.нар. Доплер-Ехография, при която се наблюдава кръвния ток.

• Лабораторни изследвания - пълна кръвна картина за нивата на кислород и въглероден диоксид в кръвта, ензими

- за миокардно увреждане - чернодробни ензими за търсене на увреждане в миокарда.

- изследване на урина – за бъбречна функция (белтък в урината, относително тегло и количество).

• В редки случаи може да се изисква сърдечна биопсия за уточняване точната причина за заболяването.