За диагностика и лечение задължително се обръщайте към Вашия личен лекар или специалист

Хепатит В

НЗОК клинични пътеки

 

 

Причинителят на хепатит В (HBV) е силно устойчив във външна среда вирус – на стайна температура съхранява инфекциозността си със седмици, но е чувствителен при обработка с дезинфектанти. HBV е от 50 до 100 пъти по-инфекциозен от HIV. Вирусът е открит през 1976 г. от носителя на Нобелова награда за своето откритие д-р Блаух Блумберг и се е наричал австралийски антиген. Сега с названието „австралийски антиген“ се означава антигенът (HBsAg), разположен по повърхността на хепатитния В вирус. Именно доказването на този антиген (HBsAg или австралийски антиген) в кръвта поставя диагнозата хепатит В. Освен HBsAg, вирусът на хепатит В има още три антигена – HBcAg (cor антиген) и HBeAg.

 

Вирусни частици, способни да провокират инфекция, се намират практически във всички телесни секрети, но реална опасност от инфектиране представляват само кръвта, семенната и вагиналната течност, слюнката (рядко). В другите секрети концентрацията на вируса не е достатъчна да предизвика заболяване.

 

Основните пътища на заразяване с хепатит В са:

 

  • При контакт със заразена кръв – използване на инфектирани игли и спринцовки (най-често при венозни наркомани), медицински манипулации, татуиране, пиърсинг, употреба на общи самобръсначки и др.
  • По полов път – хетеро-или хомосексуални контакти със заразен партньор без употреба на предпазни средства (кондоми).

 

 

 

  • Заразяване на новородено от майката по време на бремеността или раждането.

Преди години основен път за инфектиране с вирусни хепатити В и/или С беше кръвопреливането. Поради провеждането на задължително изследване на донорската кръв този начин на инфектиране вече е малко вероятен в развитите страни.

 

 

Консултирайте се с нашия специалист

zdravenchas.org

Специалност
Медицинско заведение





Медийни
партньори