Околоносните синуси представляват костни кухини, които посредством отвори са свързани към носната кухина, като това позволява отделянето (дренирането) на техните секретите. Синусите могат да бъдат и затворени, без комуникация с ностната кухина (например фронталните синусни кухини).
Околоносните синуси са 4 чифта - от всяка страна на носа по един от група:
- Максиларни синуси – разположени са в горната челюст, над горните зъби, под очите;
- Фронтални синуси – в основата на челото, над очите;
- Етмоидални синуси – по срединната линия, зад основата на носа, между очите;
- Сфеноидални (клиновидни) синуси – разположени са зад очите, в основата на черепа.
Ролята на синусите до голяма степен остава неизяснена. Изпълнени с въздух, а не с костно вещество, те намаляват теглото на черепа. Заедно с носната кухина затоплят вдишания от човек въздух, също така, чрез резониране на звуковите вълни в тях, придават характерен тембър на гласа.
Нормално синусите са стерилни и от тях не могат да се изолират вируси и бактерии.
Синузитът (синуит) представлява възпаление на околоносните кухини, което най-често е усложнение на остър ринит (хрема). Тъй като синусите са чифтни, засягането може да бъде едностранно или двустранно. Изолирано възпаление само на една група е много рядко. Когато са засегнати всички синуси се говори за пансинуит. В много от случаите остава неразпознат от пациенти и лекари и завършва с оздравяване. В малък процент хронифицира и рецидивира (възниква повторно).
Острият синуит най-често засяга горночелюстните синуси, като може да се наблюдава и в комбинация горночелюстни с етмоидалните.
