Сърцето е орган, разположен в гръдния кош, който изпълнява функцията на помпа, осигуряваща движението на кръвта в организма. То се състои от две предсърдия и две камери. Сърцето е свързано функционално с белия дроб и съответно с дишането, като посредством дихателния процес отпадният въглероден диоксид се изхвърля в околната среда и се набавя кислород за организма. Чрез помпената си функция сърцето изтласква обогатената с кислород кръв към всички тъкани и органи в тялото, а обратно по венозната система използваната от тъканите кръв се връща в него.
Кървенето при човек започва когато има нараняване на капиляр и съответно започва изтичане на кръв. Като последваща реакция този капиляр се свива, за да помогне в процеса на кръвоспирането. След това кръвните клетки наречени тромбоцити агрегират и се натрупват на мястото на травмата и правят своеобразна кръпка (т.нар. тромбоцитна запушалка). След това много кръвосъсирващи фактори в плазмата (плазмата е част от кръвта) заработват заедно, за да образуват съсирек над тази кръпка. По този начин тя става по-силна и се получава спиране на кръвотечението.
Хемофилията представлява най-често срещаното наследствено нарушение в кръвосъсирването. Заболяването протича с кръвоизливи, поради нарушение в една от фазите на кръвосъсирването (плазмена фаза). Боледуват основно мъжете, а жените са носители на рецесивния ген, който могат да предават на поколението си.
Според данни на Европейският консорциум по хемофилия, при всеки 1 на 10 002 човека се наблюдава това нарушение в кръвосъсирването, което според Европейската класация спада към сравнително редките заболявания (според тази класация такива са заболяванията с по-малко от 5 човека на 10 000).
