
Същност на заболяването: Костите изграждат скелета на човека. Те, заедно със ставите, ставните връзки, мускулите и сухожилията, изграждат опорно-двигателния апарат на човека.
Остеопорозата е заболяване на костите, което се изразява в намаляване на масата на костното вещество на костите и влошаване на микроархитектурата на костната тъкан.
Костната плътност се определя и зависи от количеството на определени елементи (фосфор, калций) и минерали, които се намират в костта и при намаленото количество на които костта губи своята здравина и става податлива на външни влияния.


Намалената костна плътност води до повишена костна чупливост и нарастване на фрактурния риск при хора, страдащи от остеопороза в сравнение с останалите хора. Характерното за фрактурите при наличие на остеопороза е, че те са резултат от дори много слаб удар или травма.

Остеопорозата е изключително често срещано заболяване, което засяга около 10-15% от населението на повечето страни. Въпреки, че не съществуват точни данни се предполага, че в България застрашените и боледуващите от остеопороза са над 800 000 човека, от които повече от три-четвърти са жени.
Остеопорозата се дели на три основни вида, които са:
- Първична – първичната остеопороза се разделя на следните подгрупи:
- постменопаузална – този вид остеопороза се появява и развива при жени, които се намират в периода на менопаузата или непосредствено след него. При този вид е характерно, че процесите по отслабване на костното вещество се дължат и са свързани с намаленото или затихващо действие на яйчниците, при което се намалява или спира производството и отделянето на женски полови хормони (естроген);
- сенилна – сенилната остеопороза настъпва при хора, които се намират в т.нар. „старческа възраст” и може да се определи като резултат именно на дистрофичните процеси в организма на човек, които настъпват в старческа възраст.
- Идиопатична – това е остеопороза, при която не може да се определи с точност причината за появата й.
- Вторична – за този вид остеопороза е характерно, че тя се развива като следствие от преболедувани или налични други основни заболявания (ендокринни, бъбречни, стомашно-чревни, ревматични и др.), както и при лечение с някои медикаменти (кортикостероиди, хепарин, хормони на щитовидната жлеза и др.)