Заболяванията на ендокринната система засягат жлезите с вътрешна секреция:
- хипофиза;
- щитовидна жлеза;
- околощитовидни жлези;
- надбъбречни жлези;
- част от задстомашната жлеза;
- половите жлези
Всички те произвеждат специфични вещества (хормони), които се отнасят чрез кръвта до клетките на всички органи, като въздействат върху метаболитните процеси, протичащи в тях.
Щитовидната жлеза представлява структура, разположена от предната страна на шията. Тя произвежда щитовидни (тиреоидни) хормони, контролиращи метаболитните процеси:
- белтъчната обмяна;
- мастната обмяна;
- въглехидратната обмяна;
- минералната обмяна на организма.
Съществена част от молекулата на щитовидните хормони е йодът. Той постъпва в организма с храната и водата и посредством каскада от преобразувания участва във формирането на хормоните на щитовидната жлеза - тироксин (Т4) и трийодтиронин(Т3).
Производството на хормони се регулира от две нива в централната нервна система. Това са мозъчните центрове - хипофиза и хипоталамус. При намаляване нивата на двата щитовидни хормона тези центрове се активират, което предизвиква повишено отделяне на хормоните на щитовидната жлеза. Този контрол обяснява механизмите на дисбаланс на щитовидните хормони при увреждане на някое от тези звена.
Микседемът е тежка форма на намалена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм). Това е хронично, прогресиращо заболяване на жлезата, при което количеството произведени и отделени щитовидни хормони е по-малко от необходимото за нормално протичане на метаболизма. Намалената концентрация на щитовидните хормони в кръвта е причина за нарушения в метаболитните процеси и появата на редица оплаквания от страна на болния. При тази тежка форма на хипотиреоидизъм (намалена щитовидна функция) особено изразени са кожните изменения. Названието микседем отразява един от основните симптоми на това заболяване - цялостният оток (едем) на тялото.
