Заболяванията на ендокринната система засягат жлезите с вътрешна секреция:
- хипофиза;
- щитовидна жлеза;
- околощитовидни жлези;
- надбъбречни жлези;
- част от задстомашната жлеза;
- половите жлези
Всички те произвеждат специфични вещества (хормони), които се отнасят чрез кръвта до клетките на всички органи, като въздействат върху метаболитните процеси, протичащи в тях.
Щитовидната жлеза представлява структура, разположена от предната страна на шията. Тя произвежда щитовидни (тиреоидни) хормони, контролиращи метаболитните процеси:
- белтъчната обмяна;
- мастната обмяна;
- въглехидратната обмяна;
- минералната обмяна на организма.
Съществена част от молекулата на щитовидните хормони е йодът. Той постъпва в организма с храната и водата и посредством каскада от преобразувания участва във формирането на хормоните на щитовидната жлеза - тироксин (Т4) и трийодтиронин(Т3).
Производството на хормони се регулира от две нива в централната нервна система. Това са мозъчните центрове - хипофиза и хипоталамус. При намаляване нивата на двата щитовидни хормона тези центрове се активират, което предизвиква повишено отделяне на хормоните на щитовидната жлеза. Този контрол обяснява механизмите на дисбаланс на щитовидните хормони при увреждане на някое от тези звена.
Названието тиреоидит означава възпаление на щитовидната жлеза. Възпалителните заболявания на щитовидната жлеза представляват разнообразна група заболявания, които могат да се групират най-общо като остронастъпващи и хроничнопротичащи. Острите обикновено се предизвикват от бактерии, вируси или от различни облъчвания - лъчеви или радиационни. Към хроничните тиреоидити спадат:
- автоимунни процеси - най-често тиреоидит на Хашимото;
- фиброзиращ тиреоидит на Рийдел;
- туберкулозен тиреоидит и други.
Тиреоидитът на Хашимото е най-често срещаната форма на тиреоидит. През 1912 г. японският лекар Хашимото пръв описва случаи на това автоимунно заболяване и в негова чест болестта е наречена тиреоидит на Хашимото.
Тиреоидитът на Хашимото е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, което възниква у генетично предразположени лица. В голям процент от болните се наблюдава фамилна изява на заболяването. Най-често боледуват жени на възраст между 30 и 50 години. Съотношението мъже:жени е 1:20. Точна статистика за разпространението на това заболяване не може да се представи, поради характера на протичане на тази болест - дълъг период без симптоми, което затруднява ранното поставяне на диагнозата.
