За диагностика и лечение задължително се обръщайте към Вашия личен лекар или специалист

Ендемична гуша

НЗОК клинични пътеки
  • Йоден недоимък, поради дефицит на йод в ендемични райони или недостаъчен прием на йод при повишени нужди (напр. подрастващи, бременност, кърмене) и др. Дневните нужди от йод се набавят от храната (90%) и водата(10%). Струма се развива, когато вносът падне под критичните 50 mg дневно (1/3 от дневните нужди) и то за продължителен период от време.

 

  • Рискова група са болни с автоимунни, възпалителни, злокачествени (ракови) заболявания на щитовидната жлеза или с нарушено усвояване на йод от храната и водата.

 

  • Фактори, задълбочаващи йодния дефицит в организма са нитрати, тиоцианати и др. Цианатите изобилстват в цигарения дим. Тютюнопушенето, особено в млада възраст, допринася за развитието на струма в ендемичните райони.

 

 

  • Фактори, потискащи хормоносинтезата – недостатъчният внос в организма на микроелементите кобалт, желязо, хром, мед, цинк, манган, селен и др. води до понижена активност на ензимите, участващи в синтеза на щитовидните хормони. Тъй като аминокиселината тирозин участва в синтезирането на щитовидните хормони, недостатъчният й прием с храната или нарушеното й образуване при някои заболявания (фенилкетонурия) също може да е причина за намалена функция на щитовидната жлеза и компенсаторно разрастване.

 

  • Опасни в случая са някои зеленчуци, като зелето, ряпата, алабаша, соя и др., които съдържат естествени струмигенни фактори. Те потискат свързването на йода в щитовидната жлеза. Продължителното хранене с тях оказва струмигенен ефект (гуша).

 

 

  • Употреба на някои медикаменти – литиеви соли, амиодарон и др.

 

  • Генетична обременост - фактът, че в даден район не страдат всички жители, а само част от тях доказва значението и на генетичния материал, за развитие на заболяването.

Консултирайте се с нашия специалист

Д-р Ваня Деспотова

Специалност
Ендокринология
Медицинско заведение
МБАЛ „Токуда Болница София”




Медийни
партньори