За диагностика и лечение задължително се обръщайте към Вашия личен лекар или специалист

Диабет тип 2

НЗОК клинични пътеки

Съществуват два основни типа захарен диабет:

 

  • Диабет тип 1 или инсулинозависим диабет.

 

Този тип диабет се дължи на прогресивното разрушаване на клетките на задстомашната жлеза, произвеждащи инсулин, което води до инсулинов дефицит. Унищожаването на клетките произвеждащи инсулин се дължи на автоимунен процес, който се отключва от различни фактори на околната среда, в съчетание с генетична предразположеност. Като отключващо автоимунния процес събитие се сочат някои вирусни инфекции при индивиди, носители на определени „предразполагащи“ към заболяването гени.

Обикновено този тип диабет се среща при млади пациенти (на възраст под 30 години), най-често в периода на юношеството, но може да засегне и всяка възрастова група. Характеризира се с „класическите” симптоми на диабета, като най-често жаждата и отделянето на голямо количество урина са с внезапно начало.

 

  • Диабет тип 2 или инсулинонезависим диабет.

 

Причината за диабет тип 2 е т.нар. инсулинова резистентност – нечувствителност на тъканите към инсулина.

 

Терминът „инсулинова резистентност“ означава, че биологичният ефект на инсулина е намален. Инсулинът от задстомашната жлеза въздейства на специфични рецептори, разположени върху повърхността на клетките. Това повлиява различни метаболитни процеси, участващи в обмяната на глюкозата, мастните киселини и аминокиселините в клетката. При инсулиновата резистентност се нарушава транспортът на глюкоза към вътрешността на клетката, което води до допълнителна свръхпродукция на глюкоза и инсулин.

При диабет тип 2, освен инсулинова резистентност, може да има и умерена редукция на броя на клетките, произвеждащи инсулин. Не е изяснен точно дефектът на клетъчната функция, но се знае за няколко основни нарушенията на инсулиновото образуване, сред които може да се посочат:

  • Намален брой на клетките, отговорни за продукцията на инсулин;
  • Секреция на амилоид, който се отлага по части на панкреаса;
  • Загуба на първата фаза на инсулиновото производство, характерно за бързия нормален отговор след остър голям прием на глюкоза
  • Наличие на неефективен инсулин, което е сигнал за дефект в инсулиновото образуване

 

Крайният резултат е повишено ниво на глюкозата в кръвта.

За възникването на инсулинова резистентност и диабет тип 2 са отговорни както генетични фактори, така и редица допълнителни фактори, като:

  • затлъстяване;
  • начин на хранене;
  • намалена двигателна активност и др.

 

Какво означава „Метаболитен синдром“?

 

Метаболитният синдром се нарича още синдром на инсулиновата резистентност или синдром Х. Представлява съчетание от няколко рискови фактора:

 

  • инсулинова резистентност;
  • затлъстяване в областта на корема;
  • нарушен метаболизъм на мазнините - повишени нива на триглицеридите в кръвта;
  • високо кръвно налягане;
  • ниски нива на HDL (т. Нар. добър холестерол)

 

Съчетанието на тези рискови фактори е познато от деситилетия. В последните години интересът е насочен към възможното участие на инсулиновата резистентност като свързващ елемент, въпреки че точният механизъм все още подлежи на изясняване и проучване.

 

 

 

          Метаболитният синдром

          (синдром Х)

  • Централно затлъстяване
  • Високо кръвно налягане
  • Високи триглицериди
  • Нисък HDL-холестерол
  • Инсулинова резистентност

 

 

 

 

 

 

Безспорен е факта, че този синдром е свързан със значително повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, водещи до преждевременна смърт.

 

Съществуват още няколко специфични форми на захарен диабет, чиито причини са различни от изброените по-горе.

 

  • диабет, вследствие генетични дефекти в клетките, произвеждащи инсулин (Диабет тип  MODY);
  • диабет вследствие на увреждания и заболявания на задстомашната жлеза -травма, възпаления, тумор и др.;
  • диабет, съчетан с болести и на други ендокринни жлези;
  • диабет, предизвикан от прием на някои медикаменти (например кортикостероиди и др.);
  • диабет, свързан с генетични синдроми и аномалии в броя на хромозомите -  синдром на Даун, синдром на Клайнфелтер, синдром на Търнър и др.;
  • гестационен диабет (диабет, проявен през бременността);
  • други по-редки форми на диабет;
  • безвкусов диабет, протичащ с хронично чувство за жажда и уриниране в големи количества, поради недостатъчна секреция на антидиуретичен хормон или поради нечувствителност на бъбрека към действието му;

Консултирайте се с нашия специалист

д-р Галина Лазарова

Специалност
Ендокринолог
Медицинско заведение
ДКЦ VII, София, бул. „Княгиня Мария Луиза” 191


АКТИВНА КАМПАНИЯ


 

Тестове

Училище за пациенти

"Диабет - Заедно сме по-силни"

Медийни
партньори