Заболяванията на ендокринната система засягат жлезите с вътрешна секреция:
- хипофиза;
- щитовидна жлеза;
- околощитовидни жлези;
- надбъбречни жлези;
- част от задстомашната жлеза;
- половите жлези
Всички те произвеждат специфични вещества (хормони), които се отнасят чрез кръвта до клетките на всички органи, като въздействат върху метаболитните процеси, протичащи в тях.
Задстомашната жлеза (панкреас) притежава две основни функции:
- участва в храносмилането като произвежда храносмилателни ензими;
- произвежда редица хормони (инсулин, глюкагон и др.), чрез които упражнява различни ефекти върху метаболитните процеси в тъканите и клетките.
Произвежданият от задстомашната жлеза инсулин е с изключително важно значение за оргaнизма, тъй като той е единственият хормон, който понижава нивото на кръвната захар (глюкоза) след хранене. Ефектите му върху метаболизма включват въздействие върху въглехидратната, мастната и белтъчната обмяна. Изброените физиологични ефекти на инсулина обясняват нарушенията, които настъпват при захарен диабет.
Захарният диабет се характеризира с повишено ниво на кръвната захар вследствие на намалена секреция на инсулин от задстомашната жлеза или поради намалена чувствителност на тъканите към него. Захарният диабет се счита за едно от най-сериозните социално-значими заболявания. Понастоящем около160 млн.души в света страдат от диабет, като тенденцията за неговото разпространение нараства стремително. В България болните са 300-350 хиляди, като 10-20% от хората на възраст над 65 години са засегнати. Повишеното ниво на кръвната захар при захарната болест (диабет) е причина за редица усложнения, които се отразяват на продължителността и качеството на живот.
