За диагностика и лечение задължително се обръщайте към Вашия личен лекар или специалист

Бъбречна недостатъчност

НЗОК клинични пътеки

За диагностиката на бъбречната недостатъчност важно значение имат данни, съобщени от болния или неговите близки, сред които са:

  • информация за налично или прекарано бъбречно заболяване;
  • прием на медикаменти;
  • контакт с тежки метали и отрови;
  • наличие на други заболявания (диабет, системен лупус) и др.

 

Диагностицирането на бъбречна недостатъчност включва провеждането на редица изследвания:

  • лабораторни изследвания на кръв и урина;
  • образно-диагностични изследвания – рентгеново изследване, ехография (ултразвук), скенер.

 

Диагностика при ОБН

 

  • Изследване на урина. За количествена оценка на отделеното количество урина се поставя уретрален катетър. Отделено количество урина под 400 ml/24 h е показател за олигурия. Чрез изследване на специфични за урината показатели се определя състоянието на функцията на бъбрека да разрежда и концентрира урината. За функционалната ОБН е характерно отделянето на малко количество концетрирана урина, за разлика от органичната ОБН, при която диурезата може да е намалена, нормална или повишена, а функцията на бъбрека да концентрира урина е нарушена. Допълнително урината се изследва за наличие на белтък, кръв и др.

 

 

  • Изследване на кръв. Надежден и специфичен показател за бъбречната функция е концентрацията на креатинин в кръвта (серумен креатинин). Креатининът е азот-съдържащ краен продукт от обмяната на белтъци в организма. Той се елиминира от кръвта почти изцяло в процеса на гломерулна филтрация в бъбрека, което обяснява покачването на неговата концентрация в кръвта при нарушена очистителна функция на бъбреците (нарушена гломерулна филтрация). Освен креатининът, в кръвта се покачва нивото и на други азот-съдържащи отпадни продукти от метаболизма (урея и пикочна киселина), но те са неспецифични показатели и се влияят и от други фактори, не само от влошена бъбречна функция. При изследването на кръвта се доказват още характерни електролитни промени и промени в рН.

 

  • За доизясняване на конкретната причина за ОБН се използват различни образно-диагностични методи като ехография (ултразвук), ретроградна или венозна урография, КАТ (компютърна аксиална томография, скенер)

 

 

Диагностика при ХБН

 

Диагностицирането на ХБН е почти изцяло лабораторно - чрез лабораторни изследвания на кръвта. Основен показател за ХБН е:

  • повишената концентрация на креатинин в кръвта;
  • намалено отделяне на  креатинин с урината в продължение на повече от 3 месеца;
  • също така е завишена концентрацията на останалите азот-съдържащи вещества (урея, пикочна киселина).

 

При лабораторното изследване на кръв се установяват още:

  • анемия (намален брой червени кръвни клетки и/или хемоглобин);
  • повишен калий;
  • нисък калций;
  • завишени фосфати;
  • подкисляване на рН (ацидоза);
  • нисък албумин (белтъчна фракция в кръвта);
  • завишени стойности на холестерол, триглицериди и др.

 

 

При изследване на урина се установяват промени, характерни за основното бъбречно заболяване, довело до развитието на ХБН.

Консултирайте се с нашия специалист

Д-р Недялка Добрева

Специалност
Нефрология
Медицинско заведение
МБАЛ „Токуда Болница София”




Медийни
партньори