Бъбрекът (лат.- nephros; ren) е чифтен орган, разположен в поясната област. Основната структурна и функционална единица на бъбрека се нарича нефрон, като общият брой на нефроните в двата бъбрека е около 2-3 милиона. Всеки нефрон се състои най-общо от капилярно клъбце (гломерул) - клъбце от съдова мрежа, през която се филтрира кръвта и се образува първичната урина и система от каналчета (бъбречни тубули), където чрез последователни процеси на секреция и резорбция на вещества се формира крайната урина.
Бъбреците са органи с изключително важни функции за човешкия организъм.
- Тяхната основна функция е очистването на кръвта от крайните продукти от обмяната на веществата, елиминиране на лекарствени метаболити, токсини и др.
- Освен очистителна функция бъбреците имат важно значение и за поддържане постоянството на вътрешната течна среда, което се изразява в няколко аспекта:
- поддържане постоянство на обема телесни течности чрез регулиране на елиминирането на вода;
- поддържане постоянство на осмотичното налягане чрез способността за концентрация и разреждане на урината;
- поддържане на електролитния и алкално-киселинния баланс (рН).
- От друга страна в бъбреците се произвеждат вещества с важни регулаторни функции в организма като например:
- ренин (вещество, участващо в регулацията на кръвното налягане);
- еритропоетин (фактор, имащ значение за производството на червени кръвни клетки);
- простагландини (вещества с рaзнообразни функции в редица органи) и др.
Много е важно да се отбележи, че за осъществяване на изброените бъбречни функции е достатъчен и само един функциониращ бъбрек.
Бъбречната недостатъчност е състояние на невъзможност на бъбреците да изпълняват техните основни функции, които са от жизнено важно значение за организма. Бъбречната недостатъчност може да бъде остро настъпила - остра бъбречна недостатъчност (ОБН) или да се развие постепенно, с влошаване на бъбречната функция – хронична бъбречна недостатъчност (ХБН).
Остра бъбречна недостатъчност (ОБН) представлява остро нарушение на очистващата функция на бъбреците и способността им да регулират нормалното водно-солево и алкално-киселинно състояние на организма. Проявява се клинично когато бъбреците загубят над 50% от функционалния си капацитет. В зависимост от това дали причината за настъпването на ОБН е преди нивото на бъбрека, в самия бъбрек или след него, ОБН се разделя на преренална, ренална (интраренална) и постренална.
Класификацията на ОБН може да се разглежда и в друг аспект:
- Функционална ОБН - в резултат на намален кръвоток към бъбрека или запушване на пикочните пътища. Тя е бързо обратима след нормализиране на бъбречния кръвоток или след възстановяване дренажа на пикочните пътища. В начален стадий не се установяват органични нарушения на бъбречната структура.
- Органична ОБН - дължи се на директно увреждане на бъбречната тъкан и отговаря на интрареналната ОБН (ОБН на ниво бъбрек). Функционалната ОБН може да премине в органична ако патологичното въздействие е тежко, продължително и не е коригирано навреме. Органичната ОБН също е потенциално обратима, но възстановяването на бъбречната функция не настъпва веднага след премахване на основната причина.
Хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) е синдром, който настъпва в резултат на прогресивно и необратимо увреждане на бъбречната структура, респективно и функция. Основен показател за ХБН е трайно понижената гломерулна филтрация (филтрацията на кръвта през съдовата мрежа на бъбречния гломерул), което е от ключово значение за цялостната очистителна функция на бъбрека и преди всичко за елиминирането на крайни продукти от обмяната на веществата в организма.
ХБН може да се класифицира в четири стадия, които представляват последователни етапи на задълбочаващото се нарушение на очистителната функция на бъбрека:
- Първи стадий - бъбречно увреждане с нормална или повишена гломерулна филтрация, т.е. очистителната функция на бъбрека е запазена.
- Стадий на лека ХБН
- Тежка ХБН
- Терминална ХБН – в този стадий бъбречната очистителна функция е крайно понижена и очистването на кръвта от отпадни продукти от метаболизма може да се извърши само чрез прилагане на извънбъбречни методи (хемодиализа, хемофилтрация, хемоперфузия).
