За диагностика и лечение задължително се обръщайте към Вашия личен лекар или специалист

Туберкулоза

Диагностицирането на заболяването се постига на първо място чрез сваляне на анамнеза (история на заболяването) от пациента, посредством наличието на симптоми на белодробно възпаление (кашлица, задух, бързо изморяване, нощно изпотяване) и симптоми за интоксикационен синдром (температура, хронична умора, отслабване на тегло).

 

При диагностицирането се използват следните подходи:

  • пълна кръвна картина - данни за възпаление с лимфоцитоза (повишено количество на лимфоцити в кръвта);
  • тест на Манту: поставяне подкожно на туберкулин (пречистени белтъци, участващи в изграждането на туберкулозния бактерии) с цел проследяване на реакцията, която организмът прави (дали организмът реагира срещу него тези бактерии). След 48-72 час се проверява тази реакция (на мястото, на което е направена манипулацията). За нормална реакция се приема големина на инфилтрата между 6 и 14 милиметра. При по-малък от 5 милиметра инфилтрат (зачервяване, подуване) – се отчита понижена способност на организма да реагира на този бактерий. За големина над 14 милиметра се смята, че организмът има повишена реактивност в резултат на външно попадане на бактерии в организма. Значение освен размера имат още големината на зачервяването, неравности по повърхността му, наличие на мехурчета. Резултатът трябва да се интерпретира само от лекар!

 

 

  • рентгеново изследване – чрез това изследване се търси възпаление на белия дроб, обикновено в горните му отдели. Рентгеновата картина е различна за различните форми на белодробна туберкулоза:
    • първичен туберкулозен комплекс – наблюдава се локализирано възпалително огнище в единия бял дроб, свързано с възпалени съдове към възпалените лимфни възли по вътрешната страна на белия дроб

 

 

    • хематогенно-дисеминирана форма – наблюдават се множество малки възпалителни полета с големината на зърно просо, пръснати в различни части на белия дроб.
    • туберкулом - локализирано кръгло възпалително поле, ясно разграничено от околните тъкани.

 

  • Микробиологично изследване на отхрачен от болния материал.

 

  • Плеврална пункция – плевралната пункция се прилага при наличие на засягане на плеврата, като с тънка игла се пробожда гръдната стена и се засмуква малко количество от насъбралата се течност, която се изследва микробиологично.

 

  • Бронхоскопия - посредством тънка оптична тръбичка (бронхископ) се влиза през устата или носа на пациента и се оглеждат бронхите, като при необходимост може да се вземе материал за микробиологично изледване (биопсия, лаваж)

 

 

  • КТ (компютърна томография, скенер) - вид образно изследване, което дава данни и детайли за вътрешната структура на органите.

 

  • Ехография на вътрешни органи - безвредно изследване с ултразвук, с което се търси засягане и на други освен белия дроб органи.

Консултирайте се с нашия специалист

Доц. д-р Коста Василев Костов, д.м.

Специалност
Пулмология
Медицинско заведение
Клиника по белодробни болести, Военномедицинска академия, София






Медийни
партньори