За диагностика и лечение задължително се обръщайте към Вашия личен лекар или специалист

Пневмония

НЗОК клинични пътеки

Едно от най-важните неща за правилното диагностициране на заболяването са данните от съществуващи симптоми и история на заболяването (анамнеза) на болния. Важно е медицинският специалист да знае дали пациентът има:

  • висока температура;
  • бодежи в гърдите;
  • кашлица;
  • гнойни храчки.

 

Тези симптоми насочват лекаря основно към наличие на бактериална пневмония. Наличието на суха кашлица и слузни храчки насочват към вирусна пневмония.

 

Освен данните (история на заболяването – анамнезата) за правилното диагностициране на пневмонията се прилагат следните методи:

  • Преслушване (аускултация) – преслушването се осъществява от лекаря посредством стетоскоп.

При бактериални пневмонии се намират данни за белодробно възпаление, което се изразява в:

- изострено дишане (с на места отслабено) или само отслабено дишане;

- хрипове - най-често дребни, влажни, звънливи.

 

При вирусните пневмонии находката е бедна, понякога дори не се открива нищо, но може и да има налични изострено дишане и сухи хрипове.

 

Обикновено при съмнение за пневмония, медицинският специалист назначава рентгенова снимка на гръдния кош на пациента.

 

  • Рентгенография във фас и профил - тя има основно значение за поставяне на диагнозата. В случая на снимката се наблюдават петнисти засенчвания на по-малки или по-големи групи – бактериални пневмонии,

 

 

 

 или промени в интерстициалното пространство – вирусни пневмонии.

 

 

  • КТ (компютърна томография) - има голямо значение при наличие на разпадни процеси в белия дроб, които могат да се наблюдават при туберкулоза, понякога при стафилококова пневмония и рядко при стрептококова. КТ се използва по-често за уточняване на диагнозата (диференциално- диагностично).
  • Лабораторно изследване – търсят се кръвни промени, сочещи наличие на възпалителен процес – например ускорено СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите), левкоцитоза. При евентуална дихателната недостатъчност се наблюдава газовият анализ, за определяне на степента на тази недостатъчност.
  • Доказване на конкретния причинител - микробиологично изследване на материал от храчка или материал. Материалите за микробиологичното изследване могат да бъдат взети чрез:

- фибробронхоскопия (проникване с тънка оптична тръбичка в бронхите през устата с цел оглеждане и вземане на  материал);

- ТАБ (тънкоиглена аспирационна биопсия – прави се пробождане с тънка игла и се засмуква материал за изследване. Прави се когато възпалителният процес е близо до гръдната стена).

Консултирайте се с нашия специалист

Доц. д-р Коста Василев Костов, д.м.

Специалност
Пулмология
Медицинско заведение
Клиника по белодробни болести, Военномедицинска академия, София






Медийни
партньори