За диагностика и лечение задължително се обръщайте към Вашия личен лекар или специалист

Бронхиална астма

НЗОК клинични пътеки

 

Характерната картина на астматичен пристъп е следната:

 

Астмата е хронична възпалителна болест на дихателните пътища. Хроничното възпаление е свързано с повишена склонност на белодробните пътища към остра възпалителна реакция в резултат на действието на различни дразнители (бронхиална хиперреактивност), която води до обратими епизоди на свирене и стягане в гърдите, задух и кашлица, особено изразени през нощта и рано сутринта. Тези епизоди обикновено са свързани с бронхиален спазъм, често обратим спонтанно, или вследствие на лечението.

Болният изпитва чувство за тежест в гърдите и невъзможност да си поеме дъх, като нормалната реакция при такова състояние е човек инстиктивно да заеме седнала поза.  Появява се мъчителна дразнеща кашлица, която се съпътства от ясно и отчетливо чуващи се свиркащи или хъркащи хрипове.

Дишането обикновено е забавено, издишването е удължено. В това състояние е налице ускорена сърдечна дейност (сърцебиене - тахикардия). Гръдният кош е в положение на вдишване.

 

При преслушване се установяват следните симптоми:

  • отслабено и изострено дишане;
  • удължено издишване;
  • пръснати сухи свиркащи и хъркащи хрипове (бронхоспазъм);

 

 

Астматичен статус:

 

Астматичният статус представлява тежък и продължителен пристъп на задух (от няколко часа до няколко денонощия), който не се повлиява от бронходилататорно лечение (първата стъпка от лечението на астматичния пристъп, която цели да разшири бронхите и да улесни дишането).

 

Най-честите причини за възникването на астматичния статус са:

  • Рязко прекъсване на продължително лечение с лекарства от групата на кортикостероидите;
  • Масивен контакт с алергени (например полени);
  • Вирусна инфекция;
  • Неправилно лекуван астматичен пристъп;

 

 

 

Клиничната картина на бронхиалната астма е резултат на развитието на патологична реакция на организма, която е добре проучена при атопичната и смесената астма. След вдишване на алергена, към който болният е чувствителен, в организма се развиват последователно ранна и късна алергична (астматична) реакция.

 

  • Ранна алергична реакция – това представлява спазъм на бронхиалната мускулатура (бронхоконстрикция), оток на лигавицата на дихателните пътища, хиперсекреция на жилав секрет.

 

 

  • Късна алергична реакция - Докато при ранната алергична реакция възниква астматичен пристъп, късната е причина за възникване на бронхиална хиперреактивност към неспецифични дразнители и възникване на ремоделиране (промяна в нормалната структура) на дихателните пътища в по-късни стадии на болестта.

 

Водещият симптом е внезапно възникнал задух, главно затруднено издишване, известен като астматичен пристъп. Може да възникне по всяко време на денонощието, но главно в малките часове на нощта (през нощта, докато човек спи).

 

Възможни усложнения, които могат да настъпят вследствие на непроведено лечение на бронхиалната астма са:

  • ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест);
  • белодробна хипертония с натоварване на сърцето и т.нар. белодробно сърце;
  • спонтанен пневмоторакс - попадане на въздух в плевралното пространство след свръхраздуване и разкъсване на белодробната тъкан;
  • белодробна тромбемболия - запушване на белодробен кръвоносен съд.

Консултирайте се с нашия специалист

Доц. д-р Коста Василев Костов, д.м.

Специалност
Пулмология
Медицинско заведение
Клиника по белодробни болести, Военномедицинска академия, София






Медийни
партньори