За диагностика и лечение задължително се обръщайте към Вашия личен лекар или специалист

Бронхиална астма

НЗОК клинични пътеки

Причинителите на бронхиалната астма са фактори, предизвикващи възпаление в дихателните пътища, като:

  • Алергени - домашен прах, кърлежи на домашния прах (Dermatophagoides pteronyssinus), полени от треви, дървета и плевели, алергени от домашни животни, козина от котка и куче, пера от птици, хлебарки.

 

 

 

 

  • Фармакологични агенти - аспирин и други нестероидни противовъзпалителни лекарства, бета-блокери, приемани през устата или като очни капки.

 

  • Вирусни инфекции - с най-голямо значение са вируси от групите Риновируси, Парагрипни вируси, Аденовируси.

 

 

Фактори, които подпомагат появата на остър пристъп:

 

  • Физическо усилие;
  • Студен въздух;
  • Силно емоционално преживяване - смях или плач;
  • Дразнители - серен диоксид, цигарен дим, изгорели автомобилни газове и др.

 

 

Рискови фактори за развитие на бронхиална астма:

  • Атопия на организма - склонност към алергични реакции;
  • Вирусни инфекции, главно в ранна детска възраст и др.

 

 

 

Астмата може да се раздели на следните видове:

Според Международните препоръки за лечение на Бронхиална астма, нейната класификация може да се извърши на базата на различни критерии:

 

 

Според етиологията:

Подобна класификация, базирана на причината за поява на болестта, е ограничена от факта, че почти всички болни са изложени на рискови фактори от околната среда. Усилията да се открият причини за заболяването в околната среда (например професионална астма) се свеждат до това тези причини да бъдат избегнати като част от лечебната стратегия. Определянето на астмата като алергична обикновено не носи полза, тъй като рядко се изолират единични причинители.

 

Според тежестта на протичане:

  • Интермитентна 
  • Персистираща лека
  • Персистираща средно-тежка
  • Персистираща тежка

 

Според последните Международни препоръки тази класификация не се препоръчва като основа за избор на лечение, тъй като се смята че тя няма отношение към избора на конкретна терапия и не може да предвиди каква ще бъде реакцията на пациента към нея.

 

Според контрола на заболяването: 

Понятието контрол на астмата се определя като отсъствие на симптоми и пристъпи през деня и през нощта без използване на бронходилататор, без посещение на спешните отделения, нормална ежедневна активност, включваща физически упражнения и нормална белодробна функция.

 

Пълен контрол на астмата може да се постигне с лечение, целта на което е да постигне и задържи контрола за продължително време без нежелани лекарствени реакции. 

Консултирайте се с нашия специалист

Доц. д-р Коста Василев Костов, д.м.

Специалност
Пулмология
Медицинско заведение
Клиника по белодробни болести, Военномедицинска академия, София






Медийни
партньори