За диагностика и лечение задължително се обръщайте към Вашия личен лекар или специалист

Бронхиална астма

НЗОК клинични пътеки

Контрол на бронхиалната астма може да бъде постигнат при повечето пациенти с медикаментозно лечение, избрано в екип от лекаря и пациента. Всеки пациент се отнася към една от петте стъпки на лечение в зависимост от моментното ниво на контрол на заболяването. Лечението се адаптира периодично според промяната в нивото на контрол.

Международните препоръки за лечение на астма определят следните цели в лечението на бронхиалната астма:

- Постигане и поддържане на контрол върху симптомите

- Поддържане на нормална физическа активност  

- Поддържане на белодробна функция близко до нормалната

- Предпазване от обостряния

- Избягване на нежелани лекарствени реакции

- Намаляване на смъртността.

Тези цели отразяват разбирането за астмата като хронично възпалително заболяване на дихателните пътища, характеризиращо се с периодични епизоди на свирене в гърдите, стягане, задух и кашлица.

 

Това разбиране е в основата и на лечението на бронхиалната астма. Използват се основно два вида медикаменти:

 

1.    Контролиращи (поддържащи) медикаменти. Това са медикаменти, които се вземат всекидневно за продължителен период от време. Ефектът им се изразява в поддържане на контрола на астмата благодарение на противовъзпалителния им ефект. Най-ефективните поддържащи медикаменти засега са инхалаторните кортикостероиди.

 

2.    Oблекчаващи медикаменти с бърз ефект (бързодействащи бронходилататори), които действат бързо за облекчаване на астматичния пристъп. Честата употреба на облекчаващи медикаменти, особено ежедневната им употреба, е предупреждение за влошаване на контрола на астмата и налага преоценка на лечението от лекуващия лекар.

 

Съществуват медикаменти, които се използват за поддържащо лечение и в същото време имат бърз ефект върху симптомите, като позволяват употребата на поддържаща терапия и терапия за облекчаване на симптомите в един инхалатор.  

 

 

Профилактика:

 

Профилактиката на бронхиалната астма се свързва най-вече с:

  • избягване на контакта с известния алерген, срещу който организмът реагира;
  • предпазване на дихателната система от чести възпаления, както и от чести настинки;
  • използване на ваксини и антихистаминови медикаменти за потискане на изявените от организма алергии за пролетно-есенните месеци.

Консултирайте се с нашия специалист

Доц. д-р Коста Василев Костов, д.м.

Специалност
Пулмология
Медицинско заведение
Клиника по белодробни болести, Военномедицинска академия, София






Медийни
партньори