За диагностика и лечение задължително се обръщайте към Вашия личен лекар или специалист

Сърдечна недостатъчност

НЗОК клинични пътеки

Компенсаторни  механизми

 

При сърдечната недостатъчност се оформят компенсаторни механизми, които съдействат за поддържане на нормални стойности на артериалното налягане и обем на изтласкване на кръв, за да бъде адекватно кръвоснабдяването на жизненоважните органи.

Тези компенсаторни механизми са:

  • Повишение на способността на сърдечния мускул да се съкращава и повишение на сърдечната честота под действие на увеличено отделяне на адреналин и норадреналин.
  • Хормонални промени от типа на увеличение нивата на хормони и биологично-активни субстанции (ренин, ангиотензин, алдостерон, вазопресин, натриуретични пептиди). Те водят до свиване на съдовете и до задържане на натрий и вода, което усилва отоците. Този компенсаторен механизъм по-скоро влошава състоянието на болния.
  • Силно нарастване на сърдечния мускул (хипертрофия на миокарда). За даден период от време тази хипертрофия подобрява съкратителната способност на мускула.

 

 

  • Разширяване на сърдечните камери - този механизъм увеличава обема на кръв, който тези камери изтласкват.

 

 

 

Докато тези механизми успяват да поддържат нормална сърдечната дейност, тя се нарича компенсирана. След един пределен момент това става невъзможно и състоянието вече се нарича декомпенсирана сърдечна недостатъчност.

 

 

Клиничната картина на сърдечната недостатъчност е различна според това какъв тип е тя - лявостранна, дясностранна или тотална:

 

  • При лявостранна сърдечна недостатъчност кръвният застой е в малкия кръг на кръвообращение. Симптомите са свързани с повишеното налягане в белия дроб и застоя в него.

- задух при обичайни физически усилия, които прогресивно нараства.

 

 

 

- задушаване в легнало положение. Промяната в положението (в седнало или изправено положение) премахва този задух след няколко минути. Това принуждава болния да спи на няколко възглавници.

- кардилна астма (пристъпи на задух през нощта) със затруднение предимно при  вдишването - болният е блед и се измъчва от неприятна влажна кашлица. Възможно е да се наблюдава отделяне на белезникави храчки. Оплаванията изчезват 30 минути след изправяне.

- пристъпи на дразнеща кашлица и сухо свиркащо дишане.

- лесна умора;

- учестена сърдечна дейност;

- уриниране през нощта;

- намалено количество урина – това е сравнително късен симптом;

- бледа, студена кожа, изпотяване;

- нарушена памет, объркване, психози, дезориентация - при тежка степен на сърдечна недостатъчност.

 

 

 

Острата лявостранна сърдечна недостатъчност се характеризира с белодробен оток, което е най-характерната проява за това заболяване. При този тип сърдечна недостатъчност се наблюдава:

- силен задух;

- учестено дишане;

- мъчителна кашлица с отделяне на пенести храчки;

- в храчките се откриват следи от кръв;

- болният е блед с леко посиняване;

- при вдишване ребрената мускулатура силно се свива в областта между ребрата и над ключиците (тираж);

- силно учестен пулс.

 

 

  • При дясностранната сърдечна недостатъчност кръвният застой е в системното кръвообращение. Оплакванията са основно:

- подути вени на шията;

- нарастване размерите на черния дроб;

 

 

- болезненост на черния дроб при натиск;

- след дълго протичане на заболяването се развива цироза на черния дроб;

- увредена функция на бъбрека поради нарушено оттичане на кръвта от него - водна задръжка, отоци и лабораторни данни за нарушена филтрация и концентрация на бъбрека;

- зачервяване на лицето;

- периферни отоци, които са плътни и болезнени при натиск;

- кожата върху отоците става груба и кафеникава;

- при тотални отоци се наблюдава излив на течност в коремната и други кухини (около сърцето, около белия дроб).

 

 

 

При остра десностранна сърдечна недостатъчност се установява повишено налягане в системните кръвоносни съдове.

 

Според симптомите, които имат болните, хроничната сърдечна недостатъчност се дели на 4 класа, според Нюйоркската кардиологична асоциация:

- Клас 1: Няма ограничение на обичайната физическа активност. Тя не води до умора, задух или сърцебиене.

- Клас 2: Има леко ограничение на физическата активност, липсват оплаквания при покой. Обичайните физически натоварвания водят до умора, задух, сърцебиене.

- Клас 3: Изразено ограничение на физическата активност, няма оплаквания при покой, но по-малки от нормалните усилия водят до умора, сърцебиене и задух.

- Клас 4: Невъзможност за извършване на каквато и да е физическа активност, без да се появят симптоми. Оплакванията са налице и при покой, но ясно се засилват при минимални усилия.

Консултирайте се с нашия специалист

Доц.д-р Иво Петров

Специалност
Инвазивна кардиология
Медицинско заведение
МБАЛ „Токуда Болница София”




Медийни
партньори