Сърцето е орган, разположен в гръдния кош, който изпълнява функцията на помпа, осигуряваща движението на кръвта в организма. То се състои от две предсърдия и две камери. Сърцето е свързано функционално с белия дроб и съответно с дишането, като посредством дихателния процес отпадният въглероден диоксид се изхвърля в околната среда и се набавя кислород за организма. Чрез помпената си функция сърцето изтласква обогатената с кислород кръв към всички тъкани и органи в тялото, а обратно по венозната система използваната от тъканите кръв се връща в него.
Нормално сърцето на възрастен човек, в покой, прави между 60 и 100 удара в минута. Ритъмът на сърдечната дейност е правилен, с равни интервали между отделните съкращения.
Артериалното налягане е налягането, което упражнява изтласканата от сърцето кръв върху кръвоносните съдове. То зависи от обема на кръвта и диаметъра на съда.
Артериалното налягане се измерва с директни и индиректни методи. Директното инвазивно измерване е най-точно, но може да се осъществява само в болнична обстановка, защото изисква специализирана апаратура и обучен медицински персонал.
Най-широко разпространеният и достъпен метод за измерване на артериалното налягане е този на Рива Рочи. При него се използва живачен манометър, стетоскоп и компресиращ маншет. За по-точен резултат налягането се измерва след 10-минутен покой и поне 30 минути след прием на кафе, стимулиращи напитки или тютюнопушене. Измерването може да се извършва и на двете ръце, като разликата в стойностите нормално не е по-голяма от 10–15 mmHg. От съществено значение е и изборът на подходящ размер на компресиращия маншет, който зависи от обиколката на мишницата, където се поставя.
Артериалната хипертония се дефинира като обичайно кръвно налягане от 140/90 mmHg или по-високо. Повишаването на стойностите на налягането и увеличаването на възрастта на човек водят до нарастване на риска от инсулт, инфаркт и внезапна сърдечна смърт.
Хипертонията (високото кръвно налягане) най-често се диагностицира в средна възраст (30 до 50 години). В повечето случаи първоначално има повишаване на диастолното налягане, като систолното е нормално (изолирана диастолна хипертония) или повишено (комбинирана систолно-диастолна хипертония). Това е класическата „есенциална хипертония”. Изолираната диастолна хипертония е по-разпространена сред мъжкия пол и често се асоциира с наддаването на тегло в средната възраст. Без лечение този тип хипертония прераства в комбинирана систолно-диастолна хипертония.
Повишаването на налягането се дължи на увеличаване на резистентността на кръвоносните съдове и по-големия обем на кръвта. Последното е резултат от намаленото отделяне на натрий от бъбреците, което довежда до задържане на вода в организма.
След 60-годишна възраст най-срещаната форма е изолираната систолна хипертония (систолно налягане над 140 mmHg и диастолно под 90 mmHg). Тя е по-честа при женския пол, като е по-вероятно да се развие при индивиди, които в млада и средна възраст са били с кръвно налягане на горната граница на нормата, отколкото при такива с оптимално.
В развитите страни систолното налягане се покачва с възрастта, а диастолното се увеличава до 55 години, след което започва да намалява.
Има различни класификации на хипертонията, в зависимост от стойностите, рисковите фактори и органното засягане.
Класификацията на Европейското дружество по хипертония, част от Европейското кардиологично дружество:
|
Категория
|
Систолно кръвно налягане
(mmHg)
|
Диастолно кръвно налягане
(mmHg)
|
|
Оптимално
|
120
|
80
|
|
Нормално
|
120-129
|
80-84
|
|
Нормално високо
|
130-139
|
84-89
|
|
Първа степен хипертония (лека)
|
140-159
|
90-99
|
|
Втора степен хиперония (средна)
|
160-179
|
100-109
|
|
Трета степен хипертония (тежка)
|
≥ 180
|
≥110
|
|
Изолирана систолна хипертония
|
≥140
|
≤90
|
