За диагностика и лечение задължително се обръщайте към Вашия личен лекар или специалист

Депресия

НЗОК клинични пътеки

Диагнозата депресивен епизод се поставя, когато налице са следните признаци за определен период от време (обикновенно над две седмици):

 

  • подтиснатост на настроението
  • загуба на радост и интереси
  • сериозно нарушение на функционирането в ежедневието, в работната среда или обучението

 

Главният метод за поставяне на дигнозата е психиатричният преглед -  клиничното психиатрично интервю. Той може да бъде подпомогнат от използване на психологически тестове и въпросници – например въпросници за самооценка или скали за оценка попълвани от специалиста психиатър като за поставяне на сигурна дигноза е необходимо да се проведе и физикален и неврологичен преглед, с оглед установяване на телесни и неврологични заболявания, които може да придружават психичното нарушение или в някаква степен да го причиняват. Със същата цел  се провеждат изследвания на кръвна картина, кръвна биохимия и урина. В някои случаи може да се наложи назначаване на електроенцефалограма, компютърна томография или ядрено магнитен резонанс, за да се отхвърли или потвърди наличието на значимо структурно или функционално мозъчно нарушение.

 

На първо място депресията следва да се разграничи от психологически състояния като реакции на стрес, загуба, скръб, ситуативни реакции, които обаче в една част от случаите се усложняват до разгърнат депресивен епизод, т.е задълбочават се, стават твърде дълги или необичайно тежки и опустошителни.

 

Важно и невинаги лесно е  да се разграничи рекурентното депресивно разстройство от депресия в рамките на биполярно афективно разстройство. При втората лечението често е доста по-различно. Депресивен синдром се наблюдава често в рамките на други психиатрични разстройства като деменция, шизофрения, зависимости (вкл. най-честата – алкохолна) и разстройства на личността. За правилна оценка и поведение е необходимо консултиране и задълбочена оценка от психиатър.

 

Депресивни състояния може да се наблюдават и при телесни заболявания, особено хронични и съпътствани с болка и инвалидизация болести на стомашно-чревния тракт, на дихателната и сърдечно-съдовата система, бъбречни, ендокринни и ревматологични. Съвсем логично има нерядко депресия при неврологични страдания засягащи централната нервна система – например болест на Паркинсон, инсулт, множествена склероза, мозъчни травми. Лечението се състои както в лечение на основното заболяване, така и прицелно лечение на депресията от психиатър.

 

През последните години например стана ясно, че лечението на депресия след инсулт или след миокарден инфаркт подобрява не само качеството на живот, но и преживяемостта.



Медийни
партньори