За диагностика и лечение задължително се обръщайте към Вашия личен лекар или специалист

Депресия

НЗОК клинични пътеки

Активното лечение на депресията намалява причинените от нея страдания, нарушена адаптация, скъсява периода на боледуване (при нелекуван депресивен епизод, той е около 6 месеца), възвръща загубената работоспособност, намалява риска от появата на повторни епизоди, намалява риска от суицидно поведение. Съществуват различни методи за лечение на това заболяване, един от начините да се обобщят е като медикаментозни и немедикаментозни. Те може да се прилагат отделно или в комбинация, според особеностите на конкретния пациент и неговото състояние.

 

Медикаментозно лечение


Основният клас медикаменти използвани в наше време за лечение на рекурентно депресивно разстройство са селективните инхибитори на обратния захват на серотонина (SSRI). Те блокират обратното захващане на серотонина в неврона, който го е излъчил и по този начин увеличават количеството му в синапса. Така се постига ново функционално състояние на невроните и като резултат – подобрение на настроението.

 

Друг важен съвременен клас са селективните инхибитори на обратния захват на серотонина и норадреналина (SNRI), които освен серотониновото увеличават и нерадреналиновото ниво.

 

С множество и комплексни механизми се отличава групата на по-старите антидепресанти - трициклични и тетрациклични. Лечебният им потенциал е извън всякакво съмнение, но страничните ефекти на трицикличните антидепресанти правят проблемно приложението им, например при хора със сериозно заболяване на сърцето. Често използвани антидепресивни средства са и инхибитори на моноаминооксидазата (МАО инхибитори). Те влияят по различни начини на системите на споменатите мозъчни медиатори. Голяма част от антидепресантите могат да повлияят и често съпътстващите депресията тревожни разстройства (атаки на паника, натрапливи идеи, генерализирана тревожност).

 

При упорита, неподдаваща се на лечение с обичайните средства рекурентна депресия може да се правят комбинации от атидепресанти или да се добавят някои атипични антипсихотици. При наличие на изразени тревожност, страх, безпокойство и  напрежение,  за кратък период от време и контролирано (поради потенциала за зависимост) трябва да се назначават транквилизатори от групата на бензодиазепините, които допълват ефекта на терапията.

 

За антидепресивното лечение трябва да се знае, че ефектът не настъпва веднага, а трябва да се изчака поне две седмици.

 

При леки депресивни състояния може да имат ефект някои фитопрепарати, съдържащи екстракт от жълт кантарион. Има данни за сравнително добър ефект от омега-3 полиненаситени мастни киселини, но като добавка към основното лечение.

 

Немедикаментозно лечение


Биологични немедикаментозни методи


Тук съществуват няколко основни метода:

 

  • Фототерапия със светлина - най-често с качества на  ранна слънчева, излъчвана от специален уред. Този метод се прилага най-честто при сезонно афективно разстройство (преди всичко зимни депресии).
  • Друг метод е терапевтичното лишаване от сън за кратък период, което води до бърз ефект.
  • При репетитивната транскраниална магнитна стимулация  (рТМС) се стимулират определени области от мозъка с магнитни импулси.
  • Електроконвулсивната терапия – тази терапия има по-ограничено приложение днес, до голяма степен поради неоснователните отрицателни обществени нагласи и наличието на ефикасни алтернативи за повечето случаи. Този тип терапия остава високо ефективен метод на лечение при някои тежки депресивни състояния – например при суицидно поведение, отказ от храна, резистентност на други методи.

 

Като експериментални терапии при случаи, които не се поддават на консервативните методи със сравнително обещаващи резултати се прилагат хирургични интервенции. Такива са:

 

  • стимулация на блуждаещия нерв
  • дълбока мозъчна стимулация

 

Приложението на т. нар. психохирургия днес е силно ограничено.

 

Психотерапевтични методи за лечение


Съществуват множество варианти на психотерапия, т.е. повлияване на психичното страдание чрез специални форми на лечебно общуване.

 

 

Тук ще се споменат някои основни, доказали ефективността си при депресивни състояния.

 

  • Когнитивно-поведенческата терапия - психотерапевтичен подход, който се основава на теорията, че поведението и емоциите отчасти се причиняват от когнитивни процеси, които човек може да се научи да променя. Когнитивната поведенческа терапия използва принципите на модификацията на поведението за установяване на протичащите в пациента познавателни процеси и за идентифициране на тези от тях, които могат да причинят проблеми. Те се анализират  и на тяхно място се изграждат, и заучават нови, адаптивни.

 

При психоаналитичните методи се анализират неосъзнати психични процеси, основно вътрешни конфликти, които на осъзнато ниво пораждат депресивната настроеност.

 

  • Интерпесоналната терапия на социалните ритми се фокусира върху междуличностните отношения, организирането на ежедневната дейност по стабилен и рационален начин.

 

Психотерапевтичните и медикаментозните методи за лечение не противоречат едни на други. Нещо повече, те нерядко взаимно засилват ефектите си.



Медийни
партньори