За диагностика и лечение задължително се обръщайте към Вашия личен лекар или специалист

Биполярно афективно разстройство

НЗОК клинични пътеки

Често минават години докато бъде поставена диагнозата биполярно афективно разстройство.

 

Обикновенно ако някой има симптоми на мания, често /почти винаги/ не може да осъзнае, че нещо не е наред и семейството и приятелите му са тези, които виждат, че не е на себе си. Те го съветват да се консултира с психиатър и той поставя диагнозата мания чрез провеждане на клинично интервю, което е главният инструмент за диагностициране. Освен пациента е много важно да бъдат разпитани и неговите близки, които по-обективно от него могат да оценят промяната в поведението и функционирането му.

 

Няма лабораторно, образно, биохимично изследване, което категорично да доказва диагнозата. Лабораторните изследвания по-скоро трябва да изключат или да докажат съпътстващо телесно заболяване. Преди започване на терапията трябва да се направи ЕКГ и в хода на терапията също на 3-ия, 6-ия месец, а после поне веднъж годишно. Образните изследвания на мозъка помагат на учените да разберат какво се случва в мозъка на биполярните хора. Новите образни изследвания като функционален ядрено магнитен резонанс /фЯМР/ и позитронна емисионна томография /ПЕТ/ показват как работи мозъка на живо докато решава тестове, например. Установени са разлики между биполярните пациенти и здрави лица по отношение на  запаметяването, скоростта на мислене, вземането на правилни решения.  Доказано е въз основа на изследване с ЯМР, че в хода на заболяването има намаляване на обема на сивото мозъчно вещество в определени области, както и лезии в бялото мозъчно вещество. 

 

Ако заболелият се консултира със специалист, защото е  в депресия, е по-трудно да се постави диагноза БАР. Често биполярното разстройство остава неразпознато, когато консултацията е по повод на депресивно състояние. Това може да е така, защото това е първият депресивен епизод и досега не е имало епизоди на мания или хипомания. Друга причина може да е, че депресиите обикновено са по-чести от хипоманиите и маниите.

 

За да се увеличи възможността за поставяне на правилна диагноза (ако има неразпознати епизоди на хипомания или мания в миналото) болният попълва  въпросник за настроението. Този въпросник включва въпроси дали в миналото са се появявали периоди на повишена енергия, по-голяма самоувереност от обикновено, чувството, че мислите препускат. Чрез този въпросник се установява дали през живота си някой е имал хипоманийни симптоми. Прилага се в много страни и е преведен на повече от 20 езика. В клиничната практика хипоманийните симптоми често се пропускат, защото не се възприемат или преживяват от пациентите като отклонения от нормата, поради което не се и съобщават. В резултат на това, много от пациентите, диагностицирани с униполярна депресия, всъщност имат неразпознато биполярно разстройство. Самооценяват се преживяни по време на живота хипоманийни симптоми, вариращи от нормални до патологични граници. Този тест не поставя диагноза БАР, но може да помогне за откриване на вероятни биполярни случаи в практиката на психиатри, психолози, и ОПЛ. 

 

Понякога ако при приемане на антидепресанти се развият симптоми на мания или хипомания или отговорът към антидепресантите не е задоволителен, това може да е белег, че имате биполярно разстройство, а не депресия.

 

Учени, работещи в областта на психиатрията са създали структурирани клинични интервюта за спектър на настроението, които обхващат сърцевинните симптоми, характерни за БАР, още личностови и темпераментови характеристики.

 

Изследват се промени в четири области:

  • чувства и поведение;
  • инстинкти-ядене, спане, сексуалност;
  • ниво на енергия и активност във връзка с работа, социален живот и хоби;
  • настроение, когнитивни промени.

 

Някои насочващи признаци за диагнозата са т. нар. "бурна биография", изразяваща се в честа смяна на местоработи, местожителства, интимни партньори, дори професионални поприща. Още фамилна обремененост с биполярни разстройства, хипомания, отключена от прием на антидепресанти, резки колебания в настроението: лесна раздразнителност, превъзбудуност или потиснатост, есенно-зимни депресии с атипични симптоми-повишен апетит и наддаване на тегло, по-голяма сънливост, апатия.

 

При поставена дигноза БАР основните скали, които се използват за оценка на БАР са: Скала на Young (11 въпроса) за оценка на мания , BDRS (20 въпроса) за оценка на депресия. Тези скали се използват за оценяване тежестта на симптоматиката, както и за обективизиране на клиничнито подобрение при провеждане на  лечение.

 

С психологични тестове се установчват някои от най-честите личностови характеристики на биполярността - високо ниво на интелигентност, креативност, екстровертност, повишена импулсивност и др.

 

Коморбидности  

Коморбидност в медицината е едновременното присъствие, наличие на едно или повече заболявания или разстройства, в допълнение към основното. Често при един пациент освен  биполярнато разстройство може да има и друго психиатрично заболяване като:

  • Паническо разстройство
  • Социална фобия
  • Обсесивно-компулсивно разстройство
  • Личностови разстройства
  • Злоупотреба с алкохол
  • Хиперактивно разстройство

 

Проява на БАР със соматични заболявания  

Пациентите с БАР по-често страдат от ендокринни, сърдечносъдови заболявания, затлъстяване.

 

Диференциална диагноза

Преди започване на лечението трябва да бъде изключена възможността за органична причина при първи маниен епизод, особено ако пациентът е над 40 годишен или по-възрастен. 

 

Други причини за манийна симптоматика могат да бъдат медикаменти за лечение на Паркинсонова болест, стероиди или стимуланти /наркотици/.

Рядко могат да бъдат установени синдром на Кушинг, СПИН, мозъчни тумори и мозъчно-съдова болест.

 

По-чести телесни причини за развитие на депресивна симптоматика могат да бъдат: желязодефицитната анемия, намалената функция на щитовидната жлеза /хипотиреоидизъм/, вирусни заболявания,  карциноми, лечение с НСПВС, дигоксин,  болест на Паркинсон, деменции.



Медийни
партньори